Чужденците вън! - и тогава, и сега
В началото на 1990-те години на доста места в Германия хората скандираха „ Чужденците вън! “. Причините за това развиване бяха многостранни. След Обединението, плановата икономика в някогашната Германска демократична република беше колабирала, милиони хора останаха без работа и се усещаха жители второкласен. И някои видяха в " чужденците " прелестна опция да си намерят изкупителна жертва.
В източните провинции живееха доста по-малко чужденци, в сравнение с в западните. И все пак гневът и недоволството на източногерманците се стовариха точно върху хората с друг външен тип. В източната част на страната това бяха на първо място виетнамците или анголците, които по времето на Германска демократична република бяха привличани с трудови контракти. Много германци тогава набедиха точно тези чужденци за всичките си неволи.
Атентатът
Расистки стимулираните набези преди време не бяха необичайност и постоянно завършваха със гибел. През август 1992 година бяха подпалени няколко къщи в Росток, в които живееха най-вече виетнамци. Разбеснялата се навалица от хора без всевъзможни задръжки тогава палеше въпросните жилища под аплодисментите на група любопитни зяпачи. Истинско благополучие бе, че всичко се размина без жертви.
Девет месеца по-късно, на 29 май 1993 година, в Солинген беше подпалена къща с гредоред. В пламъците тогава починаха пет девойки и дами от турски генезис. Най-малката от тях беше единствено на четири години, а най-възрастната на 27. Тази покруса не беше нещастен случай, а тенденциозен палеж - под прикритието на нощта десни екстремисти бяха драснали клечката...
Три дни по-рано
Само три дни преди палежа в Солинген Бундестагът беше стегнал процедурата за предоставяне на леговище. Управляващата коалиция от ХДС/ХСС и свободните демократи гласоподаваха смяна на Конституцията, подкрепена също и от опозиционните социалдемократи. Дотогава Германия даваше леговище без ограничаване, а с поправката политиците реагираха на забележителния ръст на претендентите за леговище от края на 1980-те години: от по-малко от 100 хиляди на година, на съвсем 200 хиляди през 1990, та чак до над 438 хиляди две години по-късно.
Кестени порастват през днешния ден на мястото в Солинген, където преди 25 година крайнодесни екстремисти погубиха петима души
По това време крайнодесните партии, като републиканците, към този момент реализираха положителни изборни резултати към този момент и в старите, западни провинции. Така да вземем за пример през 1992 година в Баден Вюртемберг те завоюваха съвсем 11 % от гласовете. А след време те даже вкараха свои представители в локалните парламенти на някои източни провинции.
„ Отровна атмосфера “
Анета Кахане, която управлява антирасистката берлинска фондация " Амадеу Антонио ", вижда паралели сред избухливите настройки преди 25 години и сегашната обстановка в страната. Фактът, че на чужденците и бежанците се гледа като на натрапници и непознати тела, отравя атмосферата, споделя тя.
През ноември 1990 година произхождащият от Ангола Амадеу Антонио беше пребит до гибел с бейзболни бухалки от група десни екстремисти. Петима от причинителите бяха наказани на най-много четири години затвор, а някои се отърваха единствено с условни присъди.
По-тежки присъди за подпалвачите от Солинген
Ръководителката на фондация " Амадеу Атонио " Анета Кахане
Извършителите на палежа в Солинген, на възраст сред 16 и 23 години, бяха бързо арестувани и получиха доста по-тежки присъди: през 1995 година съдът ги призна за отговорни за петорно ликвидиране, за опит за ликвидиране в 14 случая и за изключително тежък тенденциозен палеж, и постанови присъди сред 10 и 15 години затвор.
„ Солинген ще влезе в учебниците по история на следвоенна Германия като разцвет на ксенофобията “, съобщи на процеса един от юристите на потърпевшите. Анета Кахане щеше да удовлетворена, в случай че през 1993 година политиците не бяха посягали на правото на леговище.
„ Те разсъждаваха по този начин: откакто хората реагират толкоз расистки на мигрантите, би трябвало да се погрижим при нас да не идват толкоз доста мигранти. Което беше доста неприятен сигнал и към хората в западните провинции. Защото те към този момент бяха привикнали с миграцията, само че цялата полемика към стягането на правото на леговище промени и тяхното отношение ", заключава Анета Кахане.
Виж всички публикации от Марсел Фюрстенау-->
В източните провинции живееха доста по-малко чужденци, в сравнение с в западните. И все пак гневът и недоволството на източногерманците се стовариха точно върху хората с друг външен тип. В източната част на страната това бяха на първо място виетнамците или анголците, които по времето на Германска демократична република бяха привличани с трудови контракти. Много германци тогава набедиха точно тези чужденци за всичките си неволи.
Атентатът
Расистки стимулираните набези преди време не бяха необичайност и постоянно завършваха със гибел. През август 1992 година бяха подпалени няколко къщи в Росток, в които живееха най-вече виетнамци. Разбеснялата се навалица от хора без всевъзможни задръжки тогава палеше въпросните жилища под аплодисментите на група любопитни зяпачи. Истинско благополучие бе, че всичко се размина без жертви.
Девет месеца по-късно, на 29 май 1993 година, в Солинген беше подпалена къща с гредоред. В пламъците тогава починаха пет девойки и дами от турски генезис. Най-малката от тях беше единствено на четири години, а най-възрастната на 27. Тази покруса не беше нещастен случай, а тенденциозен палеж - под прикритието на нощта десни екстремисти бяха драснали клечката...
Три дни по-рано
Само три дни преди палежа в Солинген Бундестагът беше стегнал процедурата за предоставяне на леговище. Управляващата коалиция от ХДС/ХСС и свободните демократи гласоподаваха смяна на Конституцията, подкрепена също и от опозиционните социалдемократи. Дотогава Германия даваше леговище без ограничаване, а с поправката политиците реагираха на забележителния ръст на претендентите за леговище от края на 1980-те години: от по-малко от 100 хиляди на година, на съвсем 200 хиляди през 1990, та чак до над 438 хиляди две години по-късно.
Кестени порастват през днешния ден на мястото в Солинген, където преди 25 година крайнодесни екстремисти погубиха петима души
По това време крайнодесните партии, като републиканците, към този момент реализираха положителни изборни резултати към този момент и в старите, западни провинции. Така да вземем за пример през 1992 година в Баден Вюртемберг те завоюваха съвсем 11 % от гласовете. А след време те даже вкараха свои представители в локалните парламенти на някои източни провинции.
„ Отровна атмосфера “
Анета Кахане, която управлява антирасистката берлинска фондация " Амадеу Антонио ", вижда паралели сред избухливите настройки преди 25 години и сегашната обстановка в страната. Фактът, че на чужденците и бежанците се гледа като на натрапници и непознати тела, отравя атмосферата, споделя тя.
През ноември 1990 година произхождащият от Ангола Амадеу Антонио беше пребит до гибел с бейзболни бухалки от група десни екстремисти. Петима от причинителите бяха наказани на най-много четири години затвор, а някои се отърваха единствено с условни присъди.
По-тежки присъди за подпалвачите от Солинген
Ръководителката на фондация " Амадеу Атонио " Анета Кахане
Извършителите на палежа в Солинген, на възраст сред 16 и 23 години, бяха бързо арестувани и получиха доста по-тежки присъди: през 1995 година съдът ги призна за отговорни за петорно ликвидиране, за опит за ликвидиране в 14 случая и за изключително тежък тенденциозен палеж, и постанови присъди сред 10 и 15 години затвор.
„ Солинген ще влезе в учебниците по история на следвоенна Германия като разцвет на ксенофобията “, съобщи на процеса един от юристите на потърпевшите. Анета Кахане щеше да удовлетворена, в случай че през 1993 година политиците не бяха посягали на правото на леговище.
„ Те разсъждаваха по този начин: откакто хората реагират толкоз расистки на мигрантите, би трябвало да се погрижим при нас да не идват толкоз доста мигранти. Което беше доста неприятен сигнал и към хората в западните провинции. Защото те към този момент бяха привикнали с миграцията, само че цялата полемика към стягането на правото на леговище промени и тяхното отношение ", заключава Анета Кахане.
Виж всички публикации от Марсел Фюрстенау-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ